Премиерът-държава или как Бойко еднолично управлява България

За никого не е тайна, че министър-председателят ни обича и постоянно изземва функциите на всики представители на властта. Под ореола на Бойко се събират правомощията на министър-председател, президент, на всеки един министър по отделно, дори на моменти и на съдия. На свой ред това за пореден път доказва, че единственият човек способен да реши даден проблем в държавата е точно г-н Борисов. Ще цитирам част от стенограмата на срещата между Б.Б. с протестиращите срещу приетите поправки в закона за горите:

„Бойко Борисов: "... АКТА я спасих аз. Направиха, всякакви глупости изговориха. Шистовият газ, мораториума, го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. Стига сега!...”

По думите на министър-председателя той е човекът, който е разрешил всички проблеми, които са били на дневен ред. Защо сега да не реши и проблема с новите промени в закона за горите? Естествено, че може да го направи! Не че има правата да променя гласуван от народното събрание закон, такива права има само президентът на републиката и само той може да наложи вето. Но в случая интересното е, че г-н Плевнелиев не присъства на срещата като човек, който може да упражни волята си. Съвсем логичен е въпросът, къде е президентът и защо не налага вето? Но какво може да се очаква от президент, който в очите на народа е кукла на конци още от първия ден на встъпване в длъжност. Но макар и физически да не присъства, президентът под една или друга форма е на срещата. Неговата роля (за пореден път) е иззета от Бойко, който взема решенията еднолично и диктува съвсем с диктаторски тон промените. Диктува ги на председателката на парламентарната комисия по горите, към която се обръща като към първокласник, наричайки я „Деси”. Но това не е нищо ново под слънцето, много пъти сме чували г-н Борисов в национален ефир да се обръща към министрите си на малки имена, а любимецът му е естествено Цецо. В края на стенограмата Бойко все пак стига до великото умозаключение, че внася промени във вече гласувания закон. Но геният на министър-председателя няма граници и той естествено замазва нещата с обяснението, че макар и гласуван, законът няма да бъде отпечатан в Държавен вестник и по този начин няма да влезе в сила.

В заключение ще напиша и нещо, което ме развесели. Това са думите на Бойко към протестиращите на Орлов мост, неговият призив да освободят кръстовището и да протестират, където пожелаят, дори това да е пред парламента или пред министерството. Само че тук геният на Борисов се пропуква, защото пред сградите на държавната власт протестите са забранени.

И дори след всичко, което написах, продължавам да си задавам въпроса - има ли шанс нещата да се променят или ще се превърнем в най-новата диктаторска държава? 

Готов ли е българският бизнес за онлайн търговията

България е на една от челните позиции по качество и скорост на интернет в света. Независимо от тези добри условия, които ни се предлагат, едва 10 % от разплащанията стават по електронен път. Според Българската асоциация за електронна търговия в големите градове хората, които пазаруват онлайн са около 60 %. Това твърдение ми се струва доста пресилено, да не кажа направо невъзможно. Имам някаква реална представа за онлайн търговията и според мен сме много далеч от подобен процент, в моите представи електронната търговия сред потребителите реално варира около 5%-10% .

Какви са основните проблеми, пред които се изправя онлайн търговията в България?

Има два фактора, които карат българина са гледа скептично на електронното пазаруване – недоверието и страха. Недоверие към хилядите търговци, които през последните години се появиха в интернет. Хората не са сигурни дали могат да се доверят поредния електронен търговец, който е никому неизвестен и няма създадено добро име в обществото. Страхът от своя страна се проявява в неизвестността дали въобще ще получите стоката, за която сте платили или ще получите нещо, което реално не отговаря на посочените в сайта характеристики.

Тук трябва да погледнем и от другата страна на нещата, тоест какво предлага бизнеса в електронната търговия и с какво може да спечели потребителите, с други думи готов ли е българският бизнес за онлайн търговия. Според неофициални данни транзакциите между онлайн търговци и крайни клиенти  са под 50 % от общия обем на електронната търговия, останалите разплащания са осъществени между частни лица. Това само по себе си доказва, че бизнесът още не е готов и не може да спечели доверието на потребителите. Естествено има големи електронни магазини, които се представят доста добре, но като цяло те са собственост на големи вериги от магазини, които имат и физически представителства, а по този начин вдъхват по-голямо доверие на клиентите. Още повече, че през годините са създали име на лоялни търговци, които изпращат стоката, която е поръчана и нямат проблем с доставките. Много по-трудно е на магазините, които присъстват единствено в интернет да създадат това добро име на търговец и да спечелят клиентите си. Точно такива магазини са достойни за уважение и признание, а те го получават от доволните потребители.

Нужно е бизнесът да се адаптира според нуждите на потребителите и да може да задоволи всяко тяхно желание. За по-големите играчи на пазара, това не е особен проблем, тъй като разполагат с необходимите ресурси да го постигнат, но за средните и най-вече малките търговци това е доста по-трудна задача. Те нямат нужните ресурси, за да поддържат собствен електронен магазин, който от своя страна има нужда от немалка администрация. Ето защо една от възможностите пред тях е да сключат договор с компания, която  изцяло да се занимава с електронните им продажби. Това са електронни магазини, които поемат ангажимента да предлагат стоките на търговеца, да администрират поръчките, доставките и отношенията с крайните клиенти, като от самия търговец се изисква единствено да може да достави поръчаните продукти. За малките фирми това е една чудесна възможност, която им спестява огромния ресурс и време срещу заплащане на месечен абонамент.

Тенденциите пред онлайн търговията са изключително положителни. Пазарът става все по-голям, а стоките, които се предлагат все по-разнообразни. Очаква се ръстът на електронните продажбите да достигне до 20-30 % от общия обем на търговията.