Седя си аз, чета си новините от страната и изведнъж се спирам на
статията “Всеки трети софиянец – висшист”. Дори само заглавието ме кара да се
смея, а след като я прочетох чувствата съвсем се смесиха – повод за смях, един
вид гняв и невъзможност за въздържание от коментар. В общи линии статията
обяснява колко човека са висшисти, образователното ниво и демографските промени
в областта. Какво в случая ме кара да се ядосвам и да напиша тази публикация?
Поводът е крайно неадекватното определение за софиянец. Имало там милион и
двеста хиляди, всичките софиянци. Айде, моля ви се! Нека се замислим колко от гражданите
на столицата са местни и колко от тях са там по най-различни причини, най-вече
в търсене на работа и реализация. Сигурен съм, че ако се изнесат всички от
провинцията да се прибират по домовете си в София ще останат едва половината от
населението на града. Типичен пример за подобни масови преселвания са
празниците като Великден и Коледа, когато пътищата са препълнени, има километрични
опашки, задръствания и т.н. Накрая в големия град остават две шепи хора заедно
с бездомните кучета.
Нека не поставяме под общия знаменател “софиянец” всички.
Защото макар и да живеят и работят там, голяма част от хората не се
самоопределят по този начин. Нещо повече, нека “софиянци” се замислят кой
всъщност поддържа този град. Дали това не са хората от провинцията, която те
толкова ненавиждат. Дали всички ние “провинциалистите”, които имаме
способности, умения и идеи, не сме основният мотор на столицата. Сещам се за
поне дузина мои приятели, които живеят и работят в София, хора с изключителни
умения и знания, които дават всичко от себе си. Но най-важното е, че те не се
самоопределят като софиянци, те си остават същите момчета и момичета от
провинцията и се гордеят с това. При това всеки един от тях е висшист и съм
сигурен, че и те са попаднала в тази престижна класация на висшистите в града. “Да,
ама не”, казваше някога Петко Бочаров, казвам го сега и аз, не всички в София
са софиянци, още по-малко висшисти, разберете го най-накрая. София е едно голямо нищо без хората от
провинцията.
Напълно съм съгласна, още повече, че да си висшист вече не е повод за гордост!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че има хора, които споделят мнението ми. :) Относно повода за гордост при висшистите - да, човек вече не може да се чувства толкова горд, когато е висшист , но това се дължи на занижените критерии в университетите и множеството индивиди, които завършат знайни и незнайни специалности и накрая размахват заветната диплома. Все пак аз се чувствам поне малко горд, защото знам, че моята диплома и знанията ми не могат да се сравнят с тези на мнозинството. ;)
ОтговорИзтриванене е важното само да се има диплома, както бе до скоро, а да продъжаваш да се дообучаваш така нареченото обучение през целият живот
ОтговорИзтриване