Независимостта на България |
Днес, 22.09.2011 г., се честват 103 г. от Независимостта
на България. 103 г. от манифеста, който гласи, че България е “държава, достойна
да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”.
Каква е равносметката, която можем да си направим 103 г.
по-късно? Нима наистина сме независими, нима сме постигнали всичко онова, за
което да се борили нашите праотци?
Бих казал, едва ли! Дори мога да бъда и по-краен, като
спокойно мога да заявя, че в момента сме по зависими, отколкото сме били някога
в историята си. Зависими политически, икономически и военно. Скланящи глава
пред Великите сили, пред ЕС и НАТО. Винаги съобразяващи се с всички и за
всичко, едно стадо бездушни овце, което отдавна е загубило самоуважението си.
По този начин никога няма да бъдем независими, точно обратното, все повече ще
затъваме в зависимостта към останалите. Ще останем същите г.золизци, готови да
се подчинят на всяка заповед като покорно куче. Как да бъдем независими след като
сме неспособни да отстояваме собствените си права и интереси! Как да бъдем
независими след като останалите ни приемат за хора втора ръка, а ние не сме
готови да се защитим. 103 г. по-късно не сме направили и крачка напред към
независимостта, по-скоро сме се върнали две назад. Не, ние не сме независими и
най-вероятно няма да бъдем.
Все пак се надявам някога там, в бъдещето, нещата да се
променят и хората спокойно да могат с гордост да изрекат финалните думи от
манифеста – “Да живее свободна и независима България! Да живее Българският
народ!”
Честит празник, българи!
Васил Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар