Независима ли е България?

Независимост на България

Днес се честват 104 години от обявяването на Независимостта на България. Макар този празник да е останал в сянката на Националния празник 3 март и Деня на Съединението – 6 септември, той бележи най-големия дипломатически успех в българската история.

През 1908 г. българските държавници предприемат смел и дързък ход, като решават да анулират клаузата от Берлинския договор (1878 г.), който поставя България във васално положение спрямо турската държава. Всички знаят как продължава историята натам, затова не смятам, че е нужно да я разказвам цялата.

Въпросите, които си задавам днес са „Може ли някой български политик да се похвали с подобна дързост и дипломатически умения, когато трябва да се бранят интересите на България? Има ли български политик, който да е казал „НЕ” на някоя от големите сили в опит да защити българската независимост във вътрешните и външните дела?” Отговорите са повече от ясни, такъв политик няма, предполагам няма и да има. За съжаление управляващият ни елит е готов по всякакъв начин да жертва българските интереси стига да получи едно потупване по рамото от „големите братя”. Не можем да се наречем независими, защото нищо не е останало от нашата независимост. Прекланяме се пред Великите сили, НАТО, ЕС и оставяме всички да ни тъпчат, да определят не само външната ни политика, но да се месят и във вътрешните ни дела. Благодарение на това ни роболепно поведение трябваше на жертваме 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, да пращаме българските войници на мисии и войни, които не ни засягат и нямаме нищо общо с тях, да се подписват всевъзможни договори, без да се даде възможност да българския народ да участва в референдуми по тях. За съжаление васалното ни мислене не се е променило през последните 104 г. и ние оставаме все същата пионка на международната карта, пионка без право на глас.

Явно все повече българи стигат до същите изводи, но това не трябва да ме изненадва. Хората осъзнават всички грешки, които са допуснати през годините, за да се стигне до това положение. Запитани „Независима ли е днес България?”, анкетираните 186 отговарят по следния начин:

Не - 86 % (160 гласа)

Да, но само политичерски – 8.1 % (15 гласа)

Да, напълно – 3.2 % (6 гласа)

Нямам мнение – 2.2 % (4 гласа)

Да, но само икономически – 0.5 % (1 глас)

Оставям ви сами да си направите изводите, аз няма да коментирам повече. Просто за поредна година се надявам, че ще се появи някой, който ще каже, че всичко това е позорно за България и ще се опита да промени статуквото ни на васална държава, играеща по свирката на всички.

Честит празник!

България между турските сериали и патриотизма

Днес празнуваме 134 г. от Освобождението на България от турско робство. На тази дата преди 134 години е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на продължилото пет века османско иго и се поставя началото на утвърждаването на България като суверенна държава.

В същата тази суверенна държава турските сериали заемат все по-голямо място в телевизионните програми. Дори навръх националния ни празник преди 1-2 години гледахме турски сериал. На всичкото отгоре се наслаждавахме на комшийските сапунки, без дори да се замислим, че гледането им или по-скоро излъчването им в деня на освобождението е един вид национално предателство. За щастие тази година ще се разминем с това „удоволствие”, но не за друго, а защото празникът е в събота и по програма ги няма така „чаканите” турски сериали и герои.

Тук си задавам и въпроса, дали само на 3 март трябва да уважаваме държавата и националните светини? Дали само днес знамената трябва да висят от прозорците и терасите ни, а през останалото време да заклеймяваме държавата, правителствата и всичко българско? Може би днес е единственият ден, в който патриотичното чувство се надига в нас и можем спокойно да покажем част от родолюбието си. Но нека не изпадаме в другата крайност, всеки да го „избие” на патриотизъм, без дори да има понятие защо е така. Става въпрос за стотиците хиляди статуси по различни социални мрежи, в които се честити празника, слагат се профилни снимки със знамето на България, пуска се химнът и се цитират едни от най-добрите стихове на поетите ни свързани с освобождението. Не че има нещо лошо, дори напротив, но понякога го правят хора, които си нямат и представа за днешната дата. Знаят, че е национален празник и сме се освободили, ама кога точно, къде, защо и какво е произлязло от това си нямат и представа. Така че най-учтиво моля подобни индивиди да не споделят гореизброените неща, а да седнат и да си прочетат историята, за да знаят какво почитаме днес.

Накрая искам да завърша с една малкоизвестна, но много силна и подхранваща патриотизма, реч на д-р Никола Генадиев от 1906 г., която изправя на крака цялото народно събрание.

„... Г-н Теодоров с подигравка говореше на величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земите му.

Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята. Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.

Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!

Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжарници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България!

Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!

Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България!

Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България!

Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!

Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!

Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!

И най-после, ако всичко това е една хубава мечта, ако аз се увличам и се лъжа, ако моето отечество е достойно да вдъхва такава силна любов, щото да ми помрачи разума… И това е величието на България!”

Честит празник!

103 г. Независимост - дали?

Независимостта на България

Днес, 22.09.2011 г., се честват 103 г. от Независимостта на България. 103 г. от манифеста, който гласи, че България е “държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”.

Каква е равносметката, която можем да си направим 103 г. по-късно? Нима наистина сме независими, нима сме постигнали всичко онова, за което да се борили нашите праотци?

Бих казал, едва ли! Дори мога да бъда и по-краен, като спокойно мога да заявя, че в момента сме по зависими, отколкото сме били някога в историята си. Зависими политически, икономически и военно. Скланящи глава пред Великите сили, пред ЕС и НАТО. Винаги съобразяващи се с всички и за всичко, едно стадо бездушни овце, което отдавна е загубило самоуважението си. По този начин никога няма да бъдем независими, точно обратното, все повече ще затъваме в зависимостта към останалите. Ще останем същите г.золизци, готови да се подчинят на всяка заповед като покорно куче. Как да бъдем независими след като сме неспособни да отстояваме собствените си права и интереси! Как да бъдем независими след като останалите ни приемат за хора втора ръка, а ние не сме готови да се защитим. 103 г. по-късно не сме направили и крачка напред към независимостта, по-скоро сме се върнали две назад. Не, ние не сме независими и най-вероятно няма да бъдем.

Все пак се надявам някога там, в бъдещето, нещата да се променят и хората спокойно да могат с гордост да изрекат финалните думи от манифеста – “Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!”

Честит празник, българи!

Васил Георгиев