България между турските сериали и патриотизма

Днес празнуваме 134 г. от Освобождението на България от турско робство. На тази дата преди 134 години е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на продължилото пет века османско иго и се поставя началото на утвърждаването на България като суверенна държава.

В същата тази суверенна държава турските сериали заемат все по-голямо място в телевизионните програми. Дори навръх националния ни празник преди 1-2 години гледахме турски сериал. На всичкото отгоре се наслаждавахме на комшийските сапунки, без дори да се замислим, че гледането им или по-скоро излъчването им в деня на освобождението е един вид национално предателство. За щастие тази година ще се разминем с това „удоволствие”, но не за друго, а защото празникът е в събота и по програма ги няма така „чаканите” турски сериали и герои.

Тук си задавам и въпроса, дали само на 3 март трябва да уважаваме държавата и националните светини? Дали само днес знамената трябва да висят от прозорците и терасите ни, а през останалото време да заклеймяваме държавата, правителствата и всичко българско? Може би днес е единственият ден, в който патриотичното чувство се надига в нас и можем спокойно да покажем част от родолюбието си. Но нека не изпадаме в другата крайност, всеки да го „избие” на патриотизъм, без дори да има понятие защо е така. Става въпрос за стотиците хиляди статуси по различни социални мрежи, в които се честити празника, слагат се профилни снимки със знамето на България, пуска се химнът и се цитират едни от най-добрите стихове на поетите ни свързани с освобождението. Не че има нещо лошо, дори напротив, но понякога го правят хора, които си нямат и представа за днешната дата. Знаят, че е национален празник и сме се освободили, ама кога точно, къде, защо и какво е произлязло от това си нямат и представа. Така че най-учтиво моля подобни индивиди да не споделят гореизброените неща, а да седнат и да си прочетат историята, за да знаят какво почитаме днес.

Накрая искам да завърша с една малкоизвестна, но много силна и подхранваща патриотизма, реч на д-р Никола Генадиев от 1906 г., която изправя на крака цялото народно събрание.

„... Г-н Теодоров с подигравка говореше на величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земите му.

Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята. Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.

Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!

Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжарници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България!

Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!

Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България!

Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България!

Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!

Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!

Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!

И най-после, ако всичко това е една хубава мечта, ако аз се увличам и се лъжа, ако моето отечество е достойно да вдъхва такава силна любов, щото да ми помрачи разума… И това е величието на България!”

Честит празник!