Катуница - бойно поле пазено от полицията

Пловдивското село Катуница се превърна в бойно поле, след като снощи група роми от рода на Цар Киро прегазиха с микробус и убиха 18 годишно момче. Двама от приятелите му също са ранени при опит да помогнат, а двама полицаи са пострадали при възникналата ситуация.

Задавам си въпроса “В нормална държава ли живея?”. А отговорът едва ли би изненадал някого – естествено, че не! Докога в родната ни България ще се случват подобни инциденти, докога етническите конфликти ще са в полезрението на новините и какво прави държавата и управлението по въпроса? Единствените действия, които са предприели досега са да пазят цялата фамилия на Цар Киро, която насъбралата се тълпа в селото иска да бъде линчувана. Някак необяснимо 200 тежковъоръжени полицаи и жандармеристи се опитват да спрат множеството. Докога ще бъдат защитавани, докога ще бъдат под протекционизма на управляващите? Естествено, че винаги! Все пак на предстоящите избори се разчита на техните гласове и колкото и жалко да звучи те ще помогнат да се изберат силните на деня. Точно затова те са приоритетни в нашата мила страна, точно затова те могат да правят всичко безнаказано, точно затова не плащат сметки, данъци, осигуровки, а ние сме длъжни да покриваме тези дефицити. Българите се превръщаме в дойните крави, които накрая имат по-малко права от ромите. Големият абсурд е, че са ранени и двама полицаи, което както и да го погледнем си е нападение над длъжностно лице. И какво, същата тази полиция ги пази! Ами не ми го побира акъла! В коя нормална държава подобни неща могат да се случат, мисля че не се сещам за такава. Сещам се обаче за държави, в които полицията, спецчастите и жандармерията си вършат работата. Мисля си, че жандармерията трябва да нахлуе и да раздаде малко правосъдие, ако ли не, то поне да си затворя очите, за да могат да го направят насъбралите се хора.

Докато не се предприемат сериозни мерки по етническите въпроси, все по-често ще ставаме свидетели на подобни инциденти, а най-лошото е, че загиват хора. Но съм почти сигурен, че “кучетата си лаят, а керванът си върви”, тоест никой няма да се вслуша в общественото мнение и нещата ще си останат по старо му.

103 г. Независимост - дали?

Независимостта на България

Днес, 22.09.2011 г., се честват 103 г. от Независимостта на България. 103 г. от манифеста, който гласи, че България е “държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”.

Каква е равносметката, която можем да си направим 103 г. по-късно? Нима наистина сме независими, нима сме постигнали всичко онова, за което да се борили нашите праотци?

Бих казал, едва ли! Дори мога да бъда и по-краен, като спокойно мога да заявя, че в момента сме по зависими, отколкото сме били някога в историята си. Зависими политически, икономически и военно. Скланящи глава пред Великите сили, пред ЕС и НАТО. Винаги съобразяващи се с всички и за всичко, едно стадо бездушни овце, което отдавна е загубило самоуважението си. По този начин никога няма да бъдем независими, точно обратното, все повече ще затъваме в зависимостта към останалите. Ще останем същите г.золизци, готови да се подчинят на всяка заповед като покорно куче. Как да бъдем независими след като сме неспособни да отстояваме собствените си права и интереси! Как да бъдем независими след като останалите ни приемат за хора втора ръка, а ние не сме готови да се защитим. 103 г. по-късно не сме направили и крачка напред към независимостта, по-скоро сме се върнали две назад. Не, ние не сме независими и най-вероятно няма да бъдем.

Все пак се надявам някога там, в бъдещето, нещата да се променят и хората спокойно да могат с гордост да изрекат финалните думи от манифеста – “Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!”

Честит празник, българи!

Васил Георгиев

Всеки трети софиянец висшист - Да, ама не

Седя си аз, чета си  новините от страната и изведнъж се спирам на статията “Всеки трети софиянец – висшист”. Дори само заглавието ме кара да се смея, а след като я прочетох чувствата съвсем се смесиха – повод за смях, един вид гняв и невъзможност за въздържание от коментар. В общи линии статията обяснява колко човека са висшисти, образователното ниво и демографските промени в областта. Какво в случая ме кара да се ядосвам и да напиша тази публикация? Поводът е крайно неадекватното определение за софиянец. Имало там милион и двеста хиляди, всичките софиянци. Айде, моля ви се! Нека се замислим колко от гражданите на столицата са местни и колко от тях са там по най-различни причини, най-вече в търсене на работа и реализация. Сигурен съм, че ако се изнесат всички от провинцията да се прибират по домовете си в София ще останат едва половината от населението на града. Типичен пример за подобни масови преселвания са празниците като Великден и Коледа, когато пътищата са препълнени, има километрични опашки, задръствания и т.н. Накрая в големия град остават две шепи хора заедно с бездомните кучета.

Нека не поставяме под общия знаменател “софиянец” всички. Защото макар и да живеят и работят там, голяма част от хората не се самоопределят по този начин. Нещо повече, нека “софиянци” се замислят кой всъщност поддържа този град. Дали това не са хората от провинцията, която те толкова ненавиждат. Дали всички ние “провинциалистите”, които имаме способности, умения и идеи, не сме основният мотор на столицата. Сещам се за поне дузина мои приятели, които живеят и работят в София, хора с изключителни умения и знания, които дават всичко от себе си. Но най-важното е, че те не се самоопределят като софиянци, те си остават същите момчета и момичета от провинцията и се гордеят с това. При това всеки един от тях е висшист и съм сигурен, че и те са попаднала в тази престижна класация на висшистите в града. “Да, ама не”, казваше някога Петко Бочаров, казвам го сега и аз, не всички в София са софиянци, още по-малко висшисти, разберете го най-накрая. София е едно голямо нищо без хората от провинцията. 

Нощ на музеите и галериите Пловдив 2011

Нощ на музеите и галериите

Утре (17.09.2011 г., събота) за седма поредна година в Пловдив ще се проведе „Нощ на музеите и галериите”. Мероприятието предлага 10 часа потапяне в атмосферата на музеи, галерии, книжарници, клубове и др. На много места в града улиците ще се превърнат своеобразни сцени на изкуството и пърформанса.

Естествено тази година също няма да пропусна събитието, като за мен това ще бъде трето поредно посещение. Все още не съм разгледал обстойно програмата, но като цяло се съмнявам да има сериозни промени спрямо миналата година. В общи линии музеите и галериите са едни и същи, като експозициите в тях са почти постоянни. Интересни са предимно изложбите, които гостуват в града точно по това време. Все по-често се случва да участват млади и талантливи творци на изкуството, за които подобни събития са шанс да придобият доза известност и хората да се насладят на творенията им.

От друга страна нощта дава възможност на много от хората да се запознаят с някои от класиците в нашето изкуство. Става въпрос за художници, скулптори, фотографи и т.н., които са известни с произведенията си по цял свят, но в България като че ли остават в сянката на известността.

Организирането на подобни мероприятия може само да бъде адмирирано и аз го правя с две ръце. Посещението в различните музеи и галерии вдъхва частица живот в иначе замрелите ни за изкуство души. Неслучайно по улиците излизат хиляди хора, които с нетърпение очакват тази нощ. Неслучайно пред музеите и галериите се тълпят опашки сравними единствено с тези от Виденовата криза. Само че този път хората не са гладни за хляб, а са гладни за изкуство. И тъй като вече все по-трудно могат да си го позволят, нощта на музеите и галериите се превръща в един своеобразен празник за душата.

Приканвам всички, които имат възможност да излязат и да разгледат, да се потопят в културната атмосфера на Пловдив и да обогатят самите себе си. Аз ще бъда там, бъдете и вие. След края на вечерта може да се срещнем в някой бар като “No Sense” и на по бира или нещо друго да обсъдим всичко.

Васил Георгиев

С първата публикация в този блог ще се опитам да го представя максимално кратко и ясно. Какво всъщност е “Ironichen” и какво можете да очаквате от него в бъдеще? От известно време пиша статии в блогове и директории, които служат за оптимизация на няколко сайта. С други думи изживявам се като копирайтър и seo оптимизатор (всъщност не съм нито едно от двете). В крайна сметка реших, че може би е добре да имам и собствен блог, в който да си пиша някакви публикации, така че ето го и него. Това е личното ми пространство в мрежата, в което ще публикувам своите “размисли и страсти” по всевъзможни въпроси. Това няма да е тематичен блог, няма да има конкретна насоченост, това ще е една голяма манджа с грозде, леко подправена с ирония и сарказъм. Защо пък точно ирония и сарказъм ли? Защото в една от любимите ми мисли на Салвадор Дали “иронията е необходим естетически компонент на мисленето”. Точно по тази причина избрах  името “Ironichen” и се надявам наистина да бъде посещаван от мислещи хора. Ако евентуално не сте сред тях, все още не е късно да натиснете големия хикс горе вдясно на екрана. От друга страна, ако все още сте на тази страница, може би сте сред малкото останали мислещи хора, което само може да ме радва. Надявам се нещата, които публикувам да ви харесат.

П.П. Уважавам всякакви мнения, така че не се притеснявайте да коментирате. Всеки коментар ще бъде одобрен. Просто пишете на кирилица (по възможност)!

П.П.2  Това не означава, че вашите мнения са съвместими с моите! :)